Седалище, адрес на управление и адрес за кореспонденция

Един от задължителните въпроси, възникващи при регистрацията на търговска фирма, без значение от правната форма на търговеца, е къде ще бъдат седалището и адресът на управление на търговеца. Този избор е с важно както практическо, така и чисто формално значение – без да бъде посочен конкретен адрес на търговеца, той не може да бъде вписан в Търговския регистър. Това е един от основните въпроси, с които търговците се сблъскват при първоначалната регистрация на фирмите си.

Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а адресът на търговеца е адресът на управление на дейността му. Следователно адресът на търговеца може да се разглежда в две основни насоки – като място, откъдето ще се управлява дейността му, и като място, на което ще получава кореспонденцията си и в частност тази с Националната агенция за приходите.

Адресът на търговеца като място, откъдето ще се управлява дейността му (адрес на управление), има важно практическо значение, защото от него се определя компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите, по чиято сметка ще се внасят осигуровките на работниците и служителите и дължимите данъци, ще се подава годишната данъчна декларация, справки-декларации по ЗДДС в случай, че търговецът е регистриран по ЗДДС субект и т.н. Това важи с пълна сила за всички видове търговски дружества, но тук е важно да се уточни едно изключение от правилото – компетентната ТД на НАП за едноличните търговци се определя не от адреса им на управление, а от постоянния им адрес по лична карта, т.е. независимо какъв адрес на управление ще се посочи в Търговския регистър за едноличните търговци определящо значение има постоянният адрес на търговеца.

Много често дейността на търговеца се управлява от едно място, а самото й извършване се осъществява на друго или дори няколко места. Това са т. нар. „търговски обекти“, които не е задължително да съвпадат по местоположение с адреса на управление на дейността. Затова поради динамиката на търговските процеси (наема се един обект, впоследствие се оказва, че не „върви“ и се заменя с друг по-изгоден и т.н.) много търговци предпочитат адресът на управление да бъде на място, различно от търговския обект, например постоянния адрес по лична карта на търговеца и т.н.

Законодателството позволява търговецът да посочи адрес за кореспонденция с НАП, различен от адреса му на управление – това ще рече, че съобщения, уведомления, проверки и всякакви други известия от органите на НАП ще бъдат пращани на адреса за кореспонденция. Важно е обаче този адрес да бъде вписан по партидата на търговеца в търговския регистър. Ако изрично не е посочен адрес за кореспонденция с НАП се приема, че адресът за кореспонденция съвпада с адреса на управление.