Колко вида дейност може да осъществява една фирма?

Най-често предприемачите изкристализират бизнес идеята си и на базата на нея съставят бизнес план. Чак когато са завършени тези подготвителни стъпки, се пристъпва към същинската реализация на дейността, регистрацията на фирма и т.н. Какво обаче се прави, когато имаме повече от една идея за бизнес и искаме с една фирма да развиваме паралелно няколко вида дейност? Може ли това да се случи или трябва да регистрираме отделна фирма за всеки един вид дейност?

Член 1 от Търговския закон указва, че търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва търговски сделки, които неизчерпателно са изброени в същия член (т. нар. абсолютни или още класически търговски сделки).

Търговци са търговските дружества, едноличните търговци и кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.

Тълкуването на този член води до извода, че едноличните търговци и търговските дружества като най-разпространени правни форми за осъществяване на търговска дейност придобиват търговско качество още от момента на регистрацията си и в този смисъл могат да осъществяват всички видове търговски сделки, изброени в член 1 от Търговския закон, а и всякакъв друг вид търговска дейност, която не противоречи на закона или добрите нрави, стига за нея да не се изисква специално разрешение или лиценз. В случай, че за извършването на дейността такива разрешителни са необходими, търговецът следва да се сдобие със съответния лиценз за извършването на дейността преди да започне да я осъществява.

Всичко това ще рече, че по преценка на търговеца една фирма може да се занимава с неограничен брой дейности – например мога да регистрирам фирма за продажба на облекло, която в същото време предлага консултантски услуги и се занимава със спедиторска дейност.

Тук е важно да се направи едно уточнение – има нормативно регламентирани дейности, които могат да се осъществяват само от определен вид търговци и въпросната фирма не може да се занимава с никаква друга дейност, освен изрично предвидената в закона. Това са такива типове дейност, които поради високата си обществена важност и/или изискването за важни професионални познания от извършващите я лица, не могат да бъдат поверени на непрофесионалисти и освен това не могат да бъдат приравнени на стандартните търговски практики. Типичен пример за такива фирми са лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения. Те се регистрират като търговски фирми, съответно търговски дружества, еднолични търговци или кооперации, но се учредяват и в тях участват само лица с висше медицинско образование и предлагат само изрично регламентираната от закона болнична или извънболнична помощ, което е логично – би било неуместно в болницата да се продават зеленчуци или дрехи втора употреба, нали? Други търговци, които могат да се занимават само с определен тип дейност са заложните къщи, кредитните институции, застрахователите и т.н.